МЕХАНИЗЪМ ЗА ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА УЧИЛИЩНИЯ ТОРМОЗ
МЕЖДУ ДЕЦАТА И УЧЕНИЦИТЕ В УЧИЛИЩЕ
ВЪВЕДЕНИЕ И ЦЕЛ НА НАСТОЯЩИЯ ДОКУМЕНТ
Настоящият документ е изготвен от работна група в Министерството на образованието и науката. Документът има за цел да очертае рамките на единен механизъм за противодействие на тормоза, който да подпомогне училищата в техните усилия за справяне с това явление.
Въвеждането на общ механизъм за противодействие на тормоза се налага от разбирането, че реален напредък в справянето с насилието може да бъде постигнат само в резултат на прилагането на последователна и целенасочена политика, която се споделя и следва от цялата училищна общност и се подкрепя от всички отговорни институции.
I. ИЗМЕРЕНИЯТА НА ТОРМОЗА В УЧИЛИЩЕ
Тормозът в училище обхваща широк спектър от прояви. Това е явление със сериозни размери, което оставя дълготрайни последици върху психичното здраве и поведението както на децата, които търпят насилие, така и на онези, които го извършват или наблюдават. Последиците от насилието в училище са особено тежки и продължителни и силно привличат общественото внимание. Българската дума, която отговаря най-точно на явлението, е „тормоз” („bullying”).
Какво е насилие?
Физическо насилие е „причиняване на телесна повреда, включително причиняване на болка или страдание, без разстройство на здравето”.
Психическо насилие „са всички действия, които могат да имат вредно въздействие върху психичното здраве и развитие на детето, като подценяване, подигравателно отношение, заплаха, дискриминация, отхвърляне или други форми на отрицателно отношение, както и неспособността на родителя, настойника, попечителя или на лицето, което полага грижи за детето, да осигури подходяща подкрепяща среда”.
Сексуално насилие и злоупотреба над дете според определението на СЗО е „участието на дете в сексуални действия, които той или тя не разбира напълно и за които не е в състояние да даде информирано съгласие, или за които детето не е подготвено от гледна точка на развитието си и не може да даде съгласие, или които са в нарушение на законите или социалните табута на обществото”.
Тормозът спада към насилието над дете и се третира с мерките на Закона за закрила на детето. Според чл. 7, ал. 1 и 2 от Закона за закрила на детето, всяко дете има право на закрила от насилие и всеки, на когото стане известно за дете, преживяло насилие, е длъжен да сигнализира органите по закрила.
Тормозът между връстници се разглежда от много автори като групов феномен (Craig and Peplar, 1997). Случаите на насилие се извършват в групова среда, в присъствието на други връстници и в отсъствието на възрастни. Дан Олвеус (Olweus, 1993) определя тормоза като сбор от съзнателни негативни постъпки, които са дълготрайни, насочени към един и същ ученик от страна на един ученик или група.
Ключови в разбирането за тормоза са следите характеристики на това поведение:
- злонамерена проява, която има за цел да нарани или унижи дете;
- извършва се от позиция на силата, като едната страна използва доминиращата си позиция, за да нарани другата физически или психически, да я унизи или изолира от социалния живот;
- повтаря се многократно във времето, а не е еднократен и изолиран акт на агресия.
Физически тормоз – например, блъскане, щипане, разрушаване, удряне, нанасяне на болка, спъване, затваряне в някое помещение;
Вербален тормоз – словесни изрази, които имат за цел унижат и оскърбят детето на база раса, пол, религия, сексуалност, увреждане или друго, с което се подчертава различие от останалите. Включва подмятания, подигравки, унижение, заплахи, обиди;
Психически тормоз – например, подмятане, подиграване, закачане, омаловажаване, заплахи, изнудване, повреждане на имущество, кражба и хвърляне на вещи, заплашителни погледи, неприятелско следене;
Социален тормоз – например, избягване, игнориране, изключване от дейността, одумване и разпространение на злобни слухове, натиск върху другите да не влизат в приятелски отношения с децата, обект на тормоз, изолиране;
Сексуален тормоз – представлява всяка форма на нежелано словесно, несловесно или физическо поведение със сексуален характер, имащо за цел или водещо до накърняване на достойнството на лицето, и по-специално създаване на смущаваща, враждебна, деградираща (принизяваща), унизителна или обидна обстановка. Включва измислянето на сексуализирани прякори или имена, коментари за външността на някой и подигравки със сексуално значение, неподходящо докосване, бележки и надписи със сексуално съдържание и т.н. до по-екстремни форми на нападане и насилие.
Тормозът може да се случва както във физическата среда, така и във виртуалната среда (кибертормоз). Бурното развитие на електронните комуникации през последните години доведе до нарастване на проявите на насилие, които се извършват чрез интернет или мобилен телефон. Тук спада разпространяването на:
- обидни, заплашителни и подигравателни текстови съобщения по мобилен телефон, електронните средства за комуникация или в социалните мрежи;
- разпространяване на материали, които уронват достойнството на детето или го унижават: снимането на детето с мобилен телефон и свободното разпространяване на снимки или видеозапис в интернет или по други канали без негово съгласие, кражба на самоличност, разпространение на слухове в социалните мрежи др.
Един от признаците, че дете може би е жертва на кибертормоз, е рязката смяна на настроението и поведението му при използване на интернет или при получаване на обаждане по мобилен телефон – например детето става мълчаливо и боязливо.
Физическият тормоз е формата, която възрастните най-често забелязват и затова често мерките за справяне обикновено са насочени именно към нея. Психическият и социалният тормоз по-трудно могат да бъдат установени, тъй като те не са така видими, а и децата, от своя страна, нямат нагласата да споделят с възрастните за своите преживявания.
В много случаи социалният и психическият тормоз, като обидните думи и прякори, социалното изолиране и други се подценяват и считат за нормална част от процеса на социализация и израстване на децата.
Тормозът, независимо от това как се упражнява, е деструктивен и опасен вид насилие.
II. УЧИЛИЩНА ПОЛИТИКА ЗА ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА ТОРМОЗА В УЧИЛИЩЕ
Основен принцип при изграждането на училищна политика за противодействие на тормоза в училище е прилагането на цялостен училищен подход, полагане на координирани и последователни усилия за предотвратяване на тормоза и създаване на по-сигурна училищна среда. За да се изгради защитната мрежа е необходимо да се поставят ясни граници, да се формират ценности, да се създадат правила и процедури, които не допускат прояви на насилие и тормоз в училище.
Причините за насилието са много и комплексни и училището трудно би могло да повлияе на всички, без помощта на родителите, ЧРЕЗ системни усилия за възпитаване у децата на социални умения и нагласи, които не допускат насилие във взаимоотношенията.
При включване на родителите се има предвид следното:
- Във всички случаи е необходимо родителите да бъдат уведомени за случилото се, както и за предприетите от училището действия за разрешаване на ситуацията;
- Важно и необходимо е родителите да не критикуват другото дете или групата деца, а да се опитат да погледнат на ситуацията през погледа на другата страна;
- Критиките, обидите и неглижирането на другото дете или деца от страна на родителите само ще задълбочат конфликта;
- Родителите и учителите трябва да се стремят към намирането на решения, а не обвинения, да се стремят към партньорски взаимоотношения, като се предостави отворено пространство за споделяне на всички опасения и гледни точки;
- Родителите и учителите е необходимо да извлекат конкретни договорености кой какво може да предприеме и какво се очаква като резултат;
- Учителят може да насочи родителите за консултация с педагогическия съветник или с училищния психолог, или с други специалисти при необходимост
Подход за възстановяване на щетата
Подходът за възстановяване на щетата се основава на принципа, че „всяка щета, нанесена на друг, трябва да бъде възстановена“ и включва съответните действия в тази посока. Възстановяване на щетата е принцип, който предполага, че хората правят грешки. Грешките следва да бъдат поправени, като същевременно не се налагат наказания. Този принцип подчертава поемането на отговорност за неприемливо поведение и за позитивно решаване на проблема. Възстановяването на щетите успешно може да се прилага за материални и за нематериални щети.
Проблемът е в начина на поведение, а не в личността на самия ученик, и се действа с оглед отново да се възстановят ценностите, към които цялото училище се придържа, а не за да бъде наказан ученика.
Насочване на детето и неговите родители към програми и услуги в общността
Насочването на детето и неговите родители към консултация и психологическа работа следва да се осъществява от психолога, педагогическия съветник или ако няма такъв – от класния ръководител Насочването е към: центрове за превенция и консултативни кабинети към местните комисии за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните, центрове за обществена подкрепа, комплекси за социални услуги, общински съвети по наркотичните вещества, програми, предлагани от неправителствени организации и др . Това се прави конкретно и с грижа, за да могат родителите и детето да се възползват от подкрепата на външните за училището институции, и най-малкото да го приемат като мярка за наказание.
Насочване на случаи към външни служби
При идентифициране на ситуация на тормоз, следва незабавно да се уведомят органите за закрила на детето: ОЗД и/или полиция. Уведомяването е задължение на всеки гражданин по силата на Закона за закрила на детето (ЗЗД), следователно сигнал до отдел „Закрила на детето“ и/или Районно управление „Полиция“ трябва да подаде гражданинът или служителят на училището, идентифицирал тормоза. Това може да бъде учител, възпитател, педагогически съветник, директор, психолог, служител от непедагогическия персонал, както и Координационният съвет като колективен орган. Уведомените институции започват проверка на сигнала по реда на Координационния механизъм за взаимодействие при работа в случаи на деца, жертви на насилие или в риск от насилие, и за взаимодействие при кризисна интервенция.
Четене с разбиранеИма деца, които след първия прочит на определен текст веднага усвояват учебното съдържание. При други – не може да го разберат и след многократен прочит. Налага се да положат повече усилия.Следвайки практическата насоченост на изложението, което направих и миналия път във връзка с четенето като техника, ще кажа, че четенето с разбиране е сложна умствена операция и като такава може да бъде обяснена от специалистите. Това, което трябва да знае всеки родител е, че разбирането включва умението да се предават чуждите мисли и идеи със свои думи и според умствените възможности на всеки.
Сьществува разбиране, че най-добре се усвоява това, което най-често се повтаря. Резултатьт е, че в такива случаи се наизустява. Тази практика е особено ефективна в първи клас, когато малкият ученик наистина трябва да запомни буквално голяма част от учебния материал. Но с преминаването от клас в клас учебното съдържание се усложнява и се увеличава по обем. Ако детето владее само метода на дословното запаметяване, то ще започне да среща затруднения. В един момент този единствен метод се превръща във вреден навик. А истината е, че той ще продължи да бъде приложим – при наизустяването на стихотворения, заучаване на дефиниции и формули и т.н. Но от полза за детето ще е то да бъде обучено и подпомагано в усвояването и на другия учебен метод – четене с разбиране. В противен случай, за него “научаването” ще продължава да е дословното запомняне. С помощта на учителя и на родителя на детето трябва да му стане ясно, че за да възпроизведе определен текст, означава да го разбере. Кога затрудненията на малкия ученик стават особено осезателни? Практиката ми показва, че те се проявяват още във втори, но най-вече в четвърти клас, когато трябва да се усвояват знания по всеки отделен предмет. Тогава са необходими повече усилия и самостоятелна работа с учебниците, което може да отдръпне някои деца не само от четенето, но и от ученето. Наблюдава се при тези, които имат по-слаба познавателна активност и бедни интелектуални възприятия. Обяснимо е, защото при четенето с разбиране преобладава нагледно-образната форма на мислене – детето оперира само с образи и излиза извън непосредственото възприятие. А излизането извън видимото е форма на мислене, която в самото начало го затруднява. Изискването за логически осмислено запомняне на материала не бива да е изненада за детето – неподготвено, то ще продължава да наизустява дословно. Децата със затруднения при четенето с разбиране се разпознават по това, че преразказват с готовите фрази от учебника. Те трудно конструират изречения. Ако поискаш да преразкажат един текст, се усеща липсата на последователност. Ако ги прекъснеш с уточняващ въпрос, не могат да отговорят, нито да продължат по-нататък. Това навежда на мисълта, че липсва и умение да се анализира, обобщава и сравнява. А това са най-общите начини на познавателната активност. Къде е ключьт? Той е в навика да се работи активно над прочетеното, за да се осмисли. Тогава може би ще дойде и запомнянето. А според мен, активната работа над текста включва: - улавянето на основната мисъл чрез отделните фрази - разделянето на части - да обръща внимание на думите и да ги разбира - да маркира последователността в изложението - да прегрупира смислово информацията - да определи т.нар. опорни точки – факти, дати, събития… Пряко отношение към четенето с разбиране има техниката на четене. Разгледана в тази връзка, се подразбира, че ако детето не владее добра техника, то не би могло да разбере прочетеното. Ако срича бавно думите, забравя прочетеното и не може да схване изречението, а оттам – текста като цяло. А една неправилно прочетена дума може да промени смисъла, и обратно – неразбирането на смисъла нарушава правилното четене, когато в текста има много непознати думи. В практически план бих разделила процеса на четене с разбиране на три етапа: осмисляне на текста, активно осмисляне на текста и запомняне по определена система. Осмислянето на текста включва: - за какво се говори в него - разделяне на части, свързани по смисъл Активното осмисляне на текста изисква: - водене на записки - подчертаване и поставяне на знаци в бялото поле (ако се разрешава и книгата или учебникът са лични) - записване на най-главното - онагледяване със схеми - записване на факти, дати и др. Запомнянето по определена система означава, че детето трябва да е в състояние по всяко време да възпроизведе усвоеното знание, вкл. и когато го изпитват в училище. Не са малко случаите, когато обяснява на родителите си, че не е отговорило, защото забравило наученото. Умението да се възпроизвеждат чужди мисли и идеи се развива едновременно с умението да се преразказва. Предполага се, че с времето се обогатява и речниковия запас на малкия ученик. По-разнообразният речник му позволява да си служи с повече думи и да разчита на взаимозаменяемостта им от гледна точка на значението. С натрупването на познания по български език, то може да избира по-свободно словесната форма, с която да изрази съдържанието и неговите отделни части. Активната работа над текста ще му даде възможност да избегне излишните подробности, но ще се придържа към логическата последователност. Ще започне да структурира изказа си, като знае, че всяко твърдение трябва да бъде подкрепено с доказателства или с посочване на резулати и примери, последвани от извод или обобщение. Четенето с разбиране има отношение към развитието на потенциала на детето. Самото четене стимулира познавателната му активност, развива мисленето и въображението.Затова родителите трябва да свикнат да наблюдават своите деца, а всяко изоставане – да ги подтикне да изяснят причините, за да им помогнат. ЙОРДАНКА ХРИСТОВА – автор и координатор на проекта "Училище за идеи" в XI ОУ "Николай Лилиев" КОМПЮТЪРНА ЗАВИСИМОСТ |
Click to set custom HTML
|
Как да се справим с компютърната зависимост при децата
Причината за компютърната зависимост е в това, че чрез компютърната игра детето получава само положителни емоции, адреналин. А наред с това - силно отделяне в мозъка на хормона на удоволствието. А човек лесно се поддава на усещането за щастие. И това засяга не само децата, а и възрастните.
Подобен процес на измамно щастие протича и в мозъка на наркоманите например. Когато тийнейджърът е пред компютъра, на него нито му се яде, нито му се пие, защото хормонът на удоволствието намалява потребността от това. Дори един здрав компютърен специалист може да остане цяло денонощие пред компютъра само с чаша кафе. Разбира се, помощта на психолозите е необходима. Но това не е достатъчно - само с таблетки и внушение не се лекува такава зависимост. Има един китайски метод. Зависимите биват поставяни в клиника, където няма компютри. И ги натоварват физически. Защото тогава човек получава също толкова хормони на удоволствие, колкото и пред компютъра. В тези клиники психологът избира с какво да се занимава зависимият - спорт, хоби, общуване с връстници. В Китай дори са измислили „автоматичен" метод за борба със зависимостта от компютърните игри. Два часа след началото на играта сървърът на компютъра сам изключва и колкото и да опитва човек, не може да го включи отново.КОМПЮТЪРНОТО УВЛЕЧЕНИЕ Е ВИД ХАЗАРТ. ОСВЕН ТОВА ВРЕДИ И НА ФИЗИЧЕСКОТО ЗДРАВЕКомпютърната зависимост до известна степен е част от хазартната зависимост. Дори в известна степен е по-опасна, защото всеки има достъп до компютърните игри. Всяка хазартна игра се поддава много трудно на лечение, по своята същност тя дори е съчетание на наркомания и натрапчивост. Световната здравна организация я е причислила към опасните психически разстройства. Но тя е страшна и за физическото здраве. В практиката има случай, когато 12-годишно момче умира от обширен мозъчен кръвоизлив - то играло цяло денонощие без прекъсване на компютъра си. Както се досещате, в България все още няма клиники за лечение на компютърна зависимост. А те са нужни. Защото психологът не може да навлезе напълно в света на компютърните маниаци. По-подвластни са момчетата, мъжете. Сигурно защото те по принцип получават удоволствие от хазарта, победите, рекордите.АКО ДЕТЕТО НЕ ИСКА ДА СТАНЕ ОТ КОМПЮТЪРА, ЗНАЧИ Е ВРЕМЕ ЗА ПОМОЩЕто някои характерни признаци:
Причината за компютърната зависимост е в това, че чрез компютърната игра детето получава само положителни емоции, адреналин. А наред с това - силно отделяне в мозъка на хормона на удоволствието. А човек лесно се поддава на усещането за щастие. И това засяга не само децата, а и възрастните.
Подобен процес на измамно щастие протича и в мозъка на наркоманите например. Когато тийнейджърът е пред компютъра, на него нито му се яде, нито му се пие, защото хормонът на удоволствието намалява потребността от това. Дори един здрав компютърен специалист може да остане цяло денонощие пред компютъра само с чаша кафе. Разбира се, помощта на психолозите е необходима. Но това не е достатъчно - само с таблетки и внушение не се лекува такава зависимост. Има един китайски метод. Зависимите биват поставяни в клиника, където няма компютри. И ги натоварват физически. Защото тогава човек получава също толкова хормони на удоволствие, колкото и пред компютъра. В тези клиники психологът избира с какво да се занимава зависимият - спорт, хоби, общуване с връстници. В Китай дори са измислили „автоматичен" метод за борба със зависимостта от компютърните игри. Два часа след началото на играта сървърът на компютъра сам изключва и колкото и да опитва човек, не може да го включи отново.КОМПЮТЪРНОТО УВЛЕЧЕНИЕ Е ВИД ХАЗАРТ. ОСВЕН ТОВА ВРЕДИ И НА ФИЗИЧЕСКОТО ЗДРАВЕКомпютърната зависимост до известна степен е част от хазартната зависимост. Дори в известна степен е по-опасна, защото всеки има достъп до компютърните игри. Всяка хазартна игра се поддава много трудно на лечение, по своята същност тя дори е съчетание на наркомания и натрапчивост. Световната здравна организация я е причислила към опасните психически разстройства. Но тя е страшна и за физическото здраве. В практиката има случай, когато 12-годишно момче умира от обширен мозъчен кръвоизлив - то играло цяло денонощие без прекъсване на компютъра си. Както се досещате, в България все още няма клиники за лечение на компютърна зависимост. А те са нужни. Защото психологът не може да навлезе напълно в света на компютърните маниаци. По-подвластни са момчетата, мъжете. Сигурно защото те по принцип получават удоволствие от хазарта, победите, рекордите.АКО ДЕТЕТО НЕ ИСКА ДА СТАНЕ ОТ КОМПЮТЪРА, ЗНАЧИ Е ВРЕМЕ ЗА ПОМОЩЕто някои характерни признаци:
- Детето ви има добро настроение само когато е пред компютъра си. Ако се опитате да го отвлечете, то започва да се дразни и да става агресивно.
- Истинският геймър става затворен в себе си, дори започва да лъже. Например най-популярната им лъжа в този случай е, че си готвят домашното на компютъра.
- Очите му са пресъхнали от постоянното взиране в монитора. Получава и болки в гърба.
- Започва да отслабва, не му се яде, сънува кошмари. Изпитва пристъпи на страх, тревога и натрапчиви състояния.
- Прекарва по цели дни пред компютъра. Не може да си наложи и да си каже: сега ще поиграя един час на компютъра, след това ще изляза да се разходя с приятели.
- В разговорите му постепенно навлизат компютърни термини.
Всички родители възпитават децата си според своите умения и разбирания за живота. Рядко се замислят защо в определени ситуации постъпват така, а не иначе. Но в живота на всяка майка съществуват моменти, когато поведението на любимото дете отива в задънена улица.
А може би самите възрастни, използвайки радикални методи на възпитание, правят неща, заради които после се срамуват. Не сте сами в грешките си, всички родители от време на време грешат. Но винаги е по-добре да се учим от чуждите грешки, нали?
10 грешки във възпитанието, които все някога правим
Грешка първа
Обещанието “Повече няма да те обичам”
“Ако не си такъв, какъвто аз искам, няма да те обичам повече”
Мнение на родителите
Защо децата така често спорят по повод на всяка наша молба? Може би ни правят напук. Какво да правим? Да призоваваме към здрав разум? Но, те просто не слушат какво им говорят възрастните. Да заплашваме? Това още повече не действа. В такива случаи много родители използват своеобразен коз: “Сега мама няма да те обича повече”. Често много от нас произнасят тази фраза.
Мнение на психолозите
Обещанието повече да не обичате своето дете е едно от най-силните средства на възпитание. Обаче тази заплаха като правило не се осъществява. А децата прекрасно чувстват фалша. Веднъж излъгали, можете за дълго да загубите доверието на детето. То ще ви възприема като лъжец.
По-добре е да кажете: “Аз пак те обичам, но не одобрявам поведението ти”.
Грешка втора
Безразличието
“Прави каквото искаш, все ми е едно”
Мнение на родителите
Защо да се напрягам? Да споря, да търся аргументи, да доказвам нещо на детето, да нервнича? Детето е длъжно да се научи само да решава своите проблеми. И изобщо детето трябва да се готви за живота като възрастен, колкото се може по-бързо да стане самостоятелно, а нас да остави на мира.
Мнение на психолозите
Никога не трябва да показвате на детето, че ви е все едно с какво се занимава. Дори и най-леко да почувства вашето безразличие, веднага започва да проверява доколко то е “истинско”. И най-често, проверката се свежда до извършване на лоши постъпки. Детето чака ще последва ли критика след постъпката или не. Получава се затворен кръг. Затова вместо да показвате безразличие, постарайте се да установите с детето дружески отношения, дори и когато поведението му никак не ви харесва.
Може да кажете, например така: “Да знаеш, че по този въпрос изобщо не съм съгласен с теб. Но искам да ти помогна, защото те обичам. Във всеки момент, когато имаш нужда можеш да поискаш съвет”.
Грешка трета
Прекалено много строгост
“Ти трябва да правиш това, което ти казвам, защото тук аз командвам”
Мнение на родителите
Децата трябва да слушат възрастните безпрекословно – това е най-важният принцип на възпитанието. Не се допускат дискусии. Не е важно на колко е детето – 6 или 16. Не децата не трябва да се отстъпва, иначе ти се качват на главата.
Мнение на психолозите
Децата обезателно трябва да разбират защо правят това или онова. Прекалено строгото възпитание, основано на принципи, които не винаги са разбираеми за детето, напомнят дресировка. Детето може безпрекословно да изпълнява всичко, когато вие сте наоколо и да “плюе” на всички забрани, когато вас ви няма. Убеждението е по-добро от строгостта. В случай на необходимост може да кажете така: “Сега ще направиш така, както казвам, а довечера спокойно ще обсъдим – защо”
Грешка четвърта
Детето трябва да се глези
“Ще направя това сама. Не е по силите на моето детенце”
Мнение на родителите
Готови сме да направим всичко за нашия малчуган, та нали децата трябва да получават най-доброто. Детството е толкова кратко, че трябва да бъде прекрасно. Нравоучения, неудачи, неудовлетвореност – в нашите ръце е да избавим малчугана от всички трудности и неприятности. Така е прието, да предугаждаме и изпълняваме всяко желание на детето.
Мнение на психолозите
На разглезените деца е много по-трудно в живота. Не трябва да се държи единственото чедо под похлупака на родителската любов, защото в бъдеще това може да доведе до множество проблеми. Повярвайте, когато родителите махат всяко камъче от пътя на детето, то не се чувства щастливо. По-скоро обратното, то се чувства съвършено безпомощно и самотно. “Опитай да се справиш сам, а ако не се получи с удоволствие ще ти помогна” – ето един от вариантите на мъдро отношение към дъщерята или сина.
Грешка пета
Натрапената роля
“Моето дете – моят най-добър приятел”
Мнение на родителите
Детето е най-важното в нашия живот, то е толкова съобразително, с него може да се говори за всичко. То ни разбира така, сякаш е истински възрастен.
Мнение на психолозите
Децата са готови да направят всичко, което се харесва на техните родители, та нали мама и татко са най-важните хора на света. Малчуганите дори са готови да се нагърбят със сложния свят от проблеми на възрастните, вместо да обсъждат своите интереси с връстниците си. Но така техните собствени проблеми остават нерешени.
Грешка шеста
Парите
“Повече пари – по-добро възпитание”
Мнение на родителите
Ние сме толкова притеснени с парите, че не можем да си позволим да се позабавляваме с детето. Постоянно всичко трябва да му отказваме, то доизносва стари вещи и пр. С две думи ако имахме повече пари бихме били по-добри родители.
Мнение на психолозите
Любовта не се купува с пари – звучи доста банално, но е истина. Често в семейства с невисоки доходи възрастните правят така, че детето да не е лишено от нищо. Но не трябва да чувствате угризение на съвестта за това, че не можете да изпълнявате всичките му желания. В крайна сметка любовта, ласките, съвместните игри и времето прекарано заедно с детето са много по-важни от съдържанието на портфейла ви. И накрая, съвсем не парите правят детето щастливо, а съзнанието за това колко е значимо то за вас.
Грешка седма
Наполеоновски планове
“Моето дете ще се занимава с музика (тенис, живопис), няма да му позволя да пропусне своя шанс”
Мнение на родителите
Много възрастни са мечтали в детството си да се занимават с балет, да свирят на пиано или да играят тенис, но не са имали тази възможност. И сега главната цел на мама и татко е да дадат на детето най-доброто образование. Не е важно на детето да му харесва много, ще дойде време и то ще оцени старанието на възрастните.
Мнение на психолозите
За съжаление децата не винаги оценяват усилията на родителите. И често блестящото бъдеще, нарисувано от възрастния във въображението му се разбива в пълното нежелание на детето да се занимава, например, с музика. Докато детето е малко слуша възрастните, но след това... Желаейки да се откъсне от клетката на родителската любов започва да изразява протест с достъпни за него способи. Това може да бъде и прием на наркотици или просто увлечение по тежкия рок в нощните часове. Затова денят на детето трябва да се запълва с полезни занимания като не забравяте да оставяте и малко време за негови лични дела.
Грешка осма
Твърде малко ласки
“Целувките и прочие нежности не са важни за детето”
Мнение на родителите
Да прегърнем малката сестричка? Каква глупост! Да целунем мама? Да се погушкаме с татко? За това няма време. Много възрастни смятат, че ласките в детска възраст могат да доведат в бъдеще проблеми със сексуалната ориентация. Накратко – никакви прегръдки и целувки – има по-важни и сериозни неща.
Мнение на психолозите
Децата на всяка възраст се стремят към ласка. Тя им помага да се почувстват обичани и им придава увереност в собствените сили. Но помнете, желанието за ласка трябва в болшинството от случаите да идва от самото дете. Не натрапвайте на детето своята любов – това може да го отблъсне.
Грешка девета
Вашето настроение
“Може или не? Това зависи от настроението”
Мнение на родителите
Неприятности в работа, лоши отношения в семейството, колко често възрастните “изпускат парата” върху децата. Мнозина са уверени, че в това няма нищо страшно. Достатъчно е след това да купим на малчугана отдавна обещана играчка и всичко ще бъде наред.
Мнение на психолозите
Родителите трябва да показват на детето, че ги радват неговите добри постъпки и че ги разстройват лошите. Това създава у детето съзнание за непоколебимост в жизнените ценности. Когато възрастните, в услуга на своя егоизъм и настроение днес разрешават нещо, а утре го забраняват, детето може да разбере само едно: все едно е какво правя, важно е настроението на мама. Ако чувствате, че не можете да се превъзпитате, по-добре предварително да се договорите с детето “Когато съм в добро настроение, не значи, че всичко ще ти е позволено. А ако съм в лошо – постарай се да бъдеш снизходителен към мен”
Грешка десета
Твърде малко време за възпитание на детето
“За съжаление съвсем нямам време за теб”
Мнение на родителите
Много възрастни са доста заети в работата, но се стараят всяка свободна минута да прекарват с децата – водят ги на градина и на училище, готвят им, перат, купуват всичко, което им е нужно. Децата трябва сами да разбират, че родителите просто нямат време да поиграят с тях или да им почетат.
Мнение на психолозите
Възрастните често забравят простата истина – ако сте родили дете, трябва и да намирате време за него. Дете, което непрекъснато слуша, че възрастните нямат време за него ще търси сродна душа сред чуждите хора. Дори ако денят ви е разпределен по минути намерете вечерта половин час (в този въпрос е важно качеството, а не количеството), стойте до леглото на детето, поговорете си с него, разкажете му приказка или му прочетете книжка. Това е толкова необходимо.
източник: www.amber-bg
А може би самите възрастни, използвайки радикални методи на възпитание, правят неща, заради които после се срамуват. Не сте сами в грешките си, всички родители от време на време грешат. Но винаги е по-добре да се учим от чуждите грешки, нали?
10 грешки във възпитанието, които все някога правим
Грешка първа
Обещанието “Повече няма да те обичам”
“Ако не си такъв, какъвто аз искам, няма да те обичам повече”
Мнение на родителите
Защо децата така често спорят по повод на всяка наша молба? Може би ни правят напук. Какво да правим? Да призоваваме към здрав разум? Но, те просто не слушат какво им говорят възрастните. Да заплашваме? Това още повече не действа. В такива случаи много родители използват своеобразен коз: “Сега мама няма да те обича повече”. Често много от нас произнасят тази фраза.
Мнение на психолозите
Обещанието повече да не обичате своето дете е едно от най-силните средства на възпитание. Обаче тази заплаха като правило не се осъществява. А децата прекрасно чувстват фалша. Веднъж излъгали, можете за дълго да загубите доверието на детето. То ще ви възприема като лъжец.
По-добре е да кажете: “Аз пак те обичам, но не одобрявам поведението ти”.
Грешка втора
Безразличието
“Прави каквото искаш, все ми е едно”
Мнение на родителите
Защо да се напрягам? Да споря, да търся аргументи, да доказвам нещо на детето, да нервнича? Детето е длъжно да се научи само да решава своите проблеми. И изобщо детето трябва да се готви за живота като възрастен, колкото се може по-бързо да стане самостоятелно, а нас да остави на мира.
Мнение на психолозите
Никога не трябва да показвате на детето, че ви е все едно с какво се занимава. Дори и най-леко да почувства вашето безразличие, веднага започва да проверява доколко то е “истинско”. И най-често, проверката се свежда до извършване на лоши постъпки. Детето чака ще последва ли критика след постъпката или не. Получава се затворен кръг. Затова вместо да показвате безразличие, постарайте се да установите с детето дружески отношения, дори и когато поведението му никак не ви харесва.
Може да кажете, например така: “Да знаеш, че по този въпрос изобщо не съм съгласен с теб. Но искам да ти помогна, защото те обичам. Във всеки момент, когато имаш нужда можеш да поискаш съвет”.
Грешка трета
Прекалено много строгост
“Ти трябва да правиш това, което ти казвам, защото тук аз командвам”
Мнение на родителите
Децата трябва да слушат възрастните безпрекословно – това е най-важният принцип на възпитанието. Не се допускат дискусии. Не е важно на колко е детето – 6 или 16. Не децата не трябва да се отстъпва, иначе ти се качват на главата.
Мнение на психолозите
Децата обезателно трябва да разбират защо правят това или онова. Прекалено строгото възпитание, основано на принципи, които не винаги са разбираеми за детето, напомнят дресировка. Детето може безпрекословно да изпълнява всичко, когато вие сте наоколо и да “плюе” на всички забрани, когато вас ви няма. Убеждението е по-добро от строгостта. В случай на необходимост може да кажете така: “Сега ще направиш така, както казвам, а довечера спокойно ще обсъдим – защо”
Грешка четвърта
Детето трябва да се глези
“Ще направя това сама. Не е по силите на моето детенце”
Мнение на родителите
Готови сме да направим всичко за нашия малчуган, та нали децата трябва да получават най-доброто. Детството е толкова кратко, че трябва да бъде прекрасно. Нравоучения, неудачи, неудовлетвореност – в нашите ръце е да избавим малчугана от всички трудности и неприятности. Така е прието, да предугаждаме и изпълняваме всяко желание на детето.
Мнение на психолозите
На разглезените деца е много по-трудно в живота. Не трябва да се държи единственото чедо под похлупака на родителската любов, защото в бъдеще това може да доведе до множество проблеми. Повярвайте, когато родителите махат всяко камъче от пътя на детето, то не се чувства щастливо. По-скоро обратното, то се чувства съвършено безпомощно и самотно. “Опитай да се справиш сам, а ако не се получи с удоволствие ще ти помогна” – ето един от вариантите на мъдро отношение към дъщерята или сина.
Грешка пета
Натрапената роля
“Моето дете – моят най-добър приятел”
Мнение на родителите
Детето е най-важното в нашия живот, то е толкова съобразително, с него може да се говори за всичко. То ни разбира така, сякаш е истински възрастен.
Мнение на психолозите
Децата са готови да направят всичко, което се харесва на техните родители, та нали мама и татко са най-важните хора на света. Малчуганите дори са готови да се нагърбят със сложния свят от проблеми на възрастните, вместо да обсъждат своите интереси с връстниците си. Но така техните собствени проблеми остават нерешени.
Грешка шеста
Парите
“Повече пари – по-добро възпитание”
Мнение на родителите
Ние сме толкова притеснени с парите, че не можем да си позволим да се позабавляваме с детето. Постоянно всичко трябва да му отказваме, то доизносва стари вещи и пр. С две думи ако имахме повече пари бихме били по-добри родители.
Мнение на психолозите
Любовта не се купува с пари – звучи доста банално, но е истина. Често в семейства с невисоки доходи възрастните правят така, че детето да не е лишено от нищо. Но не трябва да чувствате угризение на съвестта за това, че не можете да изпълнявате всичките му желания. В крайна сметка любовта, ласките, съвместните игри и времето прекарано заедно с детето са много по-важни от съдържанието на портфейла ви. И накрая, съвсем не парите правят детето щастливо, а съзнанието за това колко е значимо то за вас.
Грешка седма
Наполеоновски планове
“Моето дете ще се занимава с музика (тенис, живопис), няма да му позволя да пропусне своя шанс”
Мнение на родителите
Много възрастни са мечтали в детството си да се занимават с балет, да свирят на пиано или да играят тенис, но не са имали тази възможност. И сега главната цел на мама и татко е да дадат на детето най-доброто образование. Не е важно на детето да му харесва много, ще дойде време и то ще оцени старанието на възрастните.
Мнение на психолозите
За съжаление децата не винаги оценяват усилията на родителите. И често блестящото бъдеще, нарисувано от възрастния във въображението му се разбива в пълното нежелание на детето да се занимава, например, с музика. Докато детето е малко слуша възрастните, но след това... Желаейки да се откъсне от клетката на родителската любов започва да изразява протест с достъпни за него способи. Това може да бъде и прием на наркотици или просто увлечение по тежкия рок в нощните часове. Затова денят на детето трябва да се запълва с полезни занимания като не забравяте да оставяте и малко време за негови лични дела.
Грешка осма
Твърде малко ласки
“Целувките и прочие нежности не са важни за детето”
Мнение на родителите
Да прегърнем малката сестричка? Каква глупост! Да целунем мама? Да се погушкаме с татко? За това няма време. Много възрастни смятат, че ласките в детска възраст могат да доведат в бъдеще проблеми със сексуалната ориентация. Накратко – никакви прегръдки и целувки – има по-важни и сериозни неща.
Мнение на психолозите
Децата на всяка възраст се стремят към ласка. Тя им помага да се почувстват обичани и им придава увереност в собствените сили. Но помнете, желанието за ласка трябва в болшинството от случаите да идва от самото дете. Не натрапвайте на детето своята любов – това може да го отблъсне.
Грешка девета
Вашето настроение
“Може или не? Това зависи от настроението”
Мнение на родителите
Неприятности в работа, лоши отношения в семейството, колко често възрастните “изпускат парата” върху децата. Мнозина са уверени, че в това няма нищо страшно. Достатъчно е след това да купим на малчугана отдавна обещана играчка и всичко ще бъде наред.
Мнение на психолозите
Родителите трябва да показват на детето, че ги радват неговите добри постъпки и че ги разстройват лошите. Това създава у детето съзнание за непоколебимост в жизнените ценности. Когато възрастните, в услуга на своя егоизъм и настроение днес разрешават нещо, а утре го забраняват, детето може да разбере само едно: все едно е какво правя, важно е настроението на мама. Ако чувствате, че не можете да се превъзпитате, по-добре предварително да се договорите с детето “Когато съм в добро настроение, не значи, че всичко ще ти е позволено. А ако съм в лошо – постарай се да бъдеш снизходителен към мен”
Грешка десета
Твърде малко време за възпитание на детето
“За съжаление съвсем нямам време за теб”
Мнение на родителите
Много възрастни са доста заети в работата, но се стараят всяка свободна минута да прекарват с децата – водят ги на градина и на училище, готвят им, перат, купуват всичко, което им е нужно. Децата трябва сами да разбират, че родителите просто нямат време да поиграят с тях или да им почетат.
Мнение на психолозите
Възрастните често забравят простата истина – ако сте родили дете, трябва и да намирате време за него. Дете, което непрекъснато слуша, че възрастните нямат време за него ще търси сродна душа сред чуждите хора. Дори ако денят ви е разпределен по минути намерете вечерта половин час (в този въпрос е важно качеството, а не количеството), стойте до леглото на детето, поговорете си с него, разкажете му приказка или му прочетете книжка. Това е толкова необходимо.
източник: www.amber-bg